Размисли за… Раждането

на

    Сигурно това е поредният текст за раждане, който си чела. И всичките различни. Колкото различни сме и жените, които ги пишем ❤ Каква изобщо е ползата за теб? Една жена описва раждането като нещо ужасно, страшно, опасно… Виж нейната нагласа, с която е отишла да ражда – страх и ужас, усещането за обреченост и жертва. И разбира се, нейното раждане е такова. Каквото си го е поръчала. Ок, да речем, че това е неин проблем. Четяйки и съпреживявайки нейната истина обаче, ти усещаш нейната енергия и й позволяваш да свали и твоята на нейното ниво… Това вече със сигурност не е Ок. Обратното, сега ще ти опиша моите две раждания – най-прекрасните моменти в живота ми ❤ Моля те, запитай се след това, как се чувстваш, и помисли: каква енергия ти е нужна – такава, каквато те принизява, или такава, която те повдига? Въпросът е реторичен, разбира се.

    Първото ми раждане започна с контракции два дни преди събитието и пет дни преди термин. Нетърпелива, отидох в болницата, където ми казаха, че раждането е още далече, т.е. контракциите са си подготвителни… Въпреки това, „преспах“ в болницата и на другия ден сутринта си тръгнах за вкъщи… Преспах е в кавички, защото цяла нощ мислех, как животът ми и аз самата ще се променим напълно – от преживяването, което ми предстои и новия факт в живота ми – да бъда „мама“ на някого… Вкъщи, в 16,30 часа следобед обаче ми изтекоха водите. В 17,00 часа бях отново в болницата, вече с истински контракции. Вълнението беше много по-голямо от болката 🙂 Нямах търпение един път да преживея това тайнство – раждането, както и разбира се, да стана майка за първи път ❤ И така, болките в предродилна зала бяха някъде от 17,20-17,30 до към 19,30-19,40 часа. Първоначално, с по-големи паузи за почивка между контракциите, накрая вече си в едно такова състояние, сякаш гледаш отстрани, и всичко се случва не на теб… Т.е. болката води до такава промяна на съзнанието, че… основната ми мисъл беше, как след малко ще видя бебето и едновременно с това бях мазохистично любопитна, колко болка мога да понеса и какво ще стане, когато вече не мога да я понасям. Ами… става това, че се придвижваш към магарето за същинската част – изгонването на бебето. Там вече беше лесно. Слушаш, дишаш и напъваш. Не крещиш, не викаш – не хабиш енергията, а я използваш по-най-добрия начин – напъване и кратка почивка между напъните. Така или иначе ефективността на процеса, ако мога така да кажа, зависи от твоето поведение – не се паникьосваш, лигавиш и не знам какво още може, защото това може  само да ти попречи и да удължи раждането (и съответно болката).  Самото изгонване на бебето трае не повече от 45-50 минути. Толкова беше и при мен. Изненадата беше друга – мислех, че чакам момче, а излезе момиче 😀 После… Ооо, после. Няма такова време. То сякаш спря. Тя не спираше да ме гледа, а и аз нея. Лавина от чувства. Рев. Не от нейна, а от моя страна 😉 Само за тези минутки и часове си струва да живееш, да оцениш, че си родена жена. Ех, колко съжалявам мъжете 😉 Не знам в живота им дали има нещо, което да отговаря като емоция на това… май няма 😉  Два часа по-късно станах, за да ида до банята да… си видя корема. Да, и акушерката се учуди. Трябваше да видя, дали виси. Еми, не висеше. Беше мъничък и… един такъв,  мекичък. Не висеше 😀 И започна приключението ❤ Десет месеца по-късно разбрах, че… съм бременна отново.

Моето второ раждане започна седем дни преди термин, с контракции в 12,00 часа през нощта. Слабички, но регулярни, които обаче не ми пречеха да си дремя… Този път бях решила, че няма да тръгна за болницата, преди да съм сигурна 😉 Изобщо не изгарях от желание да стоя вързана с колана за тонове, по време на контракциите… Сутринта към 05,00 ч. вече беше сигурно, че грешка няма, станах, дооправих си багажа, изкъпах се. В болницата бях в 07,30, с контракции на по-малко от 5,00 минути. Супер спокойна, с усмивка до ушите. По две причини – че вече ще раждам (с кака на 1,6 г. не беше много спокойно и лежерно бременуване и нямах търпение вече) и заради това, че ще имам син. Този път ходих няколко пъти при различни аг-та,  само за да знам пола със сигурност. Да не говорим, как от десетгодишна си мечтая за бебе-момченце. В предродилна бях от 8,00 ч. до 9,45 ч., болките бяха не по-силни от тези при бъбречна криза. Пък може и да са били, какво значение има, приближаваха ме към Раждането ❤ Съответно аз не можех да спра да се усмихвам, като луда 😀 Акушерките ми викат, абе след малко ще ти секне усмивката. Викам им, да бе, аз раждам тук набързо и си тръгвам, че каката ми е болна. Така и стана. На стола вече бебето се роди след  четири напъна. В 10,20 бяхме готови. Таткото отвън тъкмо беше успял да иде да си купи закуска и се беше приготвил за дълго чакане 😀 E, провалих му го 😉 Чувствах се толкова… летяща, че исках да си ида пеша да стаята 😀 Не ми позволиха, затова, като ме преместиха, станах веднага, въпреки, че акушерката протестираше… Ама нали трябваше и този път да си видя корема. Там беше, ама почти залепен за гърба 😀 (с втората бременност бях качила не повече от 10 кг, а като родих, бях по-слаба, отколкото забременях) Имах малка епизиотомия, както и първия път, неудобствата първите дни след раждането ми бяха единствено от нея. И, да, след второто раждане болките от контракциите при прибирането на матката бяха доста по-големи от първия път. Но това беше няколко дни. Представях си, как матката ми се възстановява със скоростта на Светлината ❤

23551_1355337837977_4081981_n

Моето трето раждане… предстои след няколко месеца ❤ Мисля, да е максимум не повече от час 😀 Решението да имам трето дете взех точно по време на второто раждане. Не можех да приема, че това чудо ми се случва за последен път ❤

   П.С. Може твоето раждане да не е било такова. Може и да е било ужасно, страшно, опасно… Просто идеята ми е да помислиш, с каква настройка си била за него и с каква след него… Както и да е протекло, ако ти и бебето сте живи и здрави – то просто се поздрави за приключението и се гордей ❤ Не се самосъжалявай, защото ти не си жертва. А Богоизбрана. Какво тук значи някаква си болка 😉 Прегръдки и смело напред. Към родилна зала. Аз вече пак нямам търпение 😀

2 коментара Добавяне

  1. futurehealth1 каза:

    Уникална сте ❤ Блога Ви е прекрасен и ми действа много успокояващо и разведряващо.

    Харесвам

    1. yogamama каза:

      Благодаря от сърце ❤

      Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s