Теодор се роди!

на

  Моето малко ангелче е  вече тук! Цели 3 700 грама любов ❤ Теодор избра да се роди на 30.01.2018г. под знака на Водолея и ме направи най-щастливата мама на три слънца!

  Как се сбъдна вълшебството, разказвам хронологично:

  На 29.01. в 37 г.с.+1 ден бях на преглед и разкритието ми беше 3см. Тапата падаше на части от предишния ден на обяд, обаче контракции никакви – за разлика от другите дни… Разбираме се с доктор Минев (обичам го този човек ❤ )  да предизвикваме раждане на 1.02. Прибираме се. По пътя получавам някакви контракции, колкото да не е без хич. Вкъщи, нормално, спорадични контракции, нищо особено, аз се настройвам за първи…  лекичко започвам да съжалявам, че  толкова скоро вече няма да съм бременна 😉 Лягам си в 12,00 ч. Събуждам се малко преди два, от болезнени контракции, идващи от кръста. Не се впечатлявам особено, защото последните две седмици си имах често такива. Продължавам да си дремя, веднъж ходих да пишкам, в поредните остатъци от тапата обаче имаше леко кървави нишки. Викам си, шийката продължава да се разтваря и продължавам да си дремя нахално, но с една идея по-осторожно. В пет без нещо контракциите взеха да стават по-регулярни (на 7 мин.) и по-болезнени. Взех да стоплям, че този път няма да ми минат 😉 В 5,20 вече станах, започнах да разтребвам, приготвих това-онова, гримирах се леко, седейки върху топката за раждане и в 6,00 събудих таткото. Той, милият, скочи на пожар 😀 , мисли, че трябва да тръгнем под тревога. Ама аз се помотах още половин час и вече в 6,30 ч. тръгнахме. Контракциите са на 6-7 минути, но по-дълги и по-болезнени. По пътя му казах, че сега му е паднало, може да минава през всички дупки и неравности 😉 Малко преди Пловдив звъннах на акушерката Диди Негалова, с която имах уговорка и на доктор Минев. В 7,10 бяхме в болницата, почакахме за прием може би 20-тина минутки. Вътре вече, като ме приеха, писаха бумащина, тонове, кръвно, абокат, започва да ми става скучно… Доктор Минев дойде (да е било 7,40 ч.) и ми видя разкритието, което с прегледа стана 4 см. Започна обаче да изтича и по малко вода, оказа се, че околоплодният мехур се е спукал някъде високо. Та го допукахме и водата започна да изтича. Таткото се появи дегизиран в едни докторски дрехи и ни съобщиха, че раждаме в чисто новата ВИП зала. Ехаа! Бях чувала само за нея, но и че още не е функционираща. Тръгваме натам – аз с усмивка до ушите, нямам търпение, той – натоварен с камери, стативи, сет за стволови клетки, моите дрехи, багаж за целия китайски народ… Стигнахме значи до вип залата.

vipzalaПонеже ще се ползва за първи път, имаше неща за приготвяне – донесоха ги, монтираха на леглото (което е доста широко, за да имало място и за таткото, да ми прави масаж 😀 ) поставки за краката и лостовете за набиране. Иначе в началото си е легло, после вече се преформира в родилен стол. Контракциите вече са доста силни, пуснаха система окситоцин, накъде в 8,30ч. е това. Акушерката е като орлица, не мърда от мен, таткото е от другата страна, съвместявайки с операторска дейност (видео, снимки, няма шега 😀 ) От окситоцина контракциите вече са доста идеи по-хард… Питат ме за пореден път дали не искам упойка (в плана за раждане съм писала, че искам да бъда без, както съм раждала преди). Аз се двоумя, за пореден път разпитвам какъв точно ще е ефекта, като не мислех, че ще има толкова голяма разлика (както се оказа). Реших обаче да пробвам, да разбера защо толкова я хвалят.

  Викат анестезиолога (д-р Кючуков), с който се бях консултирала и той ми поставя епидурална (лигличка 😅, ама нали съм на СПА, както се шегувах после). Процедурата не е от най-приятните, но… както се казва,  съм виждала и по-страшни неща 😉 Лягам по гръб за 10-на минути да подейства, като болезнени са само първите две контракции. И после, о чудо, болката изчезна! Усещам само контракцията, но без болка, даже ми се приспа. Часът е малко след девет. Проверка за разкритие: 7 см. Аз съм  very shocked! Докато осмислям чутото и докторът се шегува, защо не съм си пуснала музика (всъщност за повечето неща от плана за раждане за предродилна нямаше време;) , минават още 10 минути и на втората проверка за разкритие вече имам… 10 см.!

  Докато аз съм в шок и се чудя, дали е истина, започвам да усещам напъни. Приготвят на таткото ръкавици, нали ще реже пъпната връв, камерата прави видео (на статив и самоснимачка)… Тук вече всичко става много, много бързо. Усещах напъните, взимах дълбоко дъх през устата и в рамките на един дъх напъвам два до три пъти. Така три пъти, акушерката ме хвалеше (Диди, уникална си!), усетих как корема и бебето слизат надолу. И тъкмо си викам, а, добре, синхронизирахме се, сега започва напъването, при четвъртия напън усетих как нещо се изстрелва, докато решавам, че е главата, ми олеква страшно, затова поглеждам да видя какво става.

4.jpg

И го видях ❤ Лежи на масичката между краката ми, целият във верникс, плачка си тихичко и сърдито 🙂 Часът е 9,51. Дадоха ножица на таткото (лилаво червен, все едно той е напъвал 😀 ), той отряза пъпната връв и ми го сложиха на гърдите. Пропуснах момента с епизиотомията. Не я усетих и нея, само чух, че правят, в момента, в който главата се показа малко. След това докторът издърпа плацентата, с нея имах проблем, като при първото раждане, тогава просто не искаше да излезе, сега излезе, но леко рошава, та пак се наложи ревизия.

2

  Така или иначе аз нищо не усещах, а и не ми пукаше, бях родила вече 😉 А и супер приятната новина беше, че доктор Минев ми направи и малко пластика на влагалището, защото при второто раждане имах доста разкъсвания (голяма доза окситоцин, която форсира неимоверно много раждането и яки напъни, които не можех да контролирам). Таткото отиде да снима Тео, докато го обличаха и мереха, постояхме още час и нещо в залата ( време за фотосесия 😉  и после ни преместиха в стаята ❤

3

  Ами, това е моето трето Раждане вкратце ❤ Защото то си беше кратко.  Само да допълня, че не само, че всичко от Плана ми за раждане беше спазено, но отношението, обслужването и преживяването надмина и най-смелите мечти! Цял живот ще благославям д-р Минев и акушерката Динка Негалова ❤ ❤ ❤ Невероятни професионалисти и хора, богоизбрани за тази професия! Благодарности и аплодисменти и за анестезиолог Ал. Кючуков и целия екип, ангажиран в процеса.

1.jpg

2.jpg

3.jpg

2 коментара Добавяне

  1. Илияна Гагова каза:

    Огромни благодарности на Д-р Минев и екипа му, аз също имах късмета и щастието да се срещна с този невероятен професионалист. Въпреки страховете ми да родя нормално / първо раждане / той спечели моето доверие даде ми кураж с благи думи и професионално поведение. Благодарение на огромната му любовта към професията си той сбъдна нашата мечта която е вече на 2г. и 7месеца казва се Александър.

    Liked by 1 person

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s